Бяла кожа с мирис на любов

Вдишай мириса на бялата ми кожа!

Поеми уханието на ръжта,

прегоряла от лъчите слънчеви на Тракия!

Усети дъха на синята метличина

и чуй песента й за любов.

С теб съм, където и да ни води вятъра.

С теб съм, когато прегръщам

метличината и прегорялата ръж,

замаяна от мириса им.

Нашепвам ти думи за любов и сътворение,

когато вдъхваш упойващия мирис

на моята бяла кожа.

А морето от златните жита

ме носи винаги към теб!

19 май 2012 г.